Какво причинява ГИСТ

 

Първопричините за развитието на злокачествен рак, за съжаление не са известни. Десетилетия наред, учени от цял свят търсят отговор на този въпрос и макар много да се спекулира с познанията в тази област, за съжаление, техните проучвания до този момент не дават еднозначен отговор. На този етап със сигурност може да се кажа само, че ракът е генетично заболяване, но какво точно е довело до тези генетични промени – на този въпрос категоричен отговор няма.
Колкото до ГИСТ, съвременните познания за болестта не правят изключение. Може да се каже, че развитието ѝ няма връзка с околната среда и битовите навици на пациентите. С много малки изключения, ГИСТ не се предава по наследство.
Някои открития в областта на клетъчната биология обаче, изцяло променят познанията за болестта и шансът за хората засегнати от нея. Превръщат я от бързо протичащо заболяване с недобър изход, в хронична болест.
През 1998г, научният колектив на д-р Seiichi Hirota от Япония открива, че клетките на ГИСТ експресират (произвеждат) КИТ протеин (рецептор на растежния фактор на стволовите клетки) на повърхността си. Освен това, те установяват, че в повечето случаи на ГИСТ този протеин е повреден - развил е мутация, която стимулира разрастването на туморната маса.Тези разкрития коренно променят перспективите в лечението на ГИСТ по два начина:

1. Те дават възможност на патолозите много точно да разграничат ГИСТ от други подобни заболявания (чрез имунохистохимичния анализ за CD117) които също се откриват по хода на храносмилателната система. Такива са някои други форми на сарком, като лейомиосарком, някои фиброзни тумори и др.
2. Те дават точната причина за неконтролируемото деление на клетките в ГИСТ. Фактът, че мутация в КИТ гена е причина за непрекъснато подаване на сигнали за деление на клетките, води до убеждението, че медикамент, който по някакъв начин би попречил на тази активност, би спрял туморния растеж.

Благодарение на това ново разбиране за гастроинтестиналните стромални тумори, към момента болестта се лекува с три такива, насочени към потискането активността на c-kit лекарства и много други са в процес на проучване.
Научната дейност продължава и през 2003 г. се разбира, че в около 10% от случаите на ГИСТ се откриват мутации в друг протеин, много подобен на c-kit – PDGFRα (рецептор алфа на тромбоцитния растежен фактор). В тези 10%, причина за развитието на ГИСТ e именно повреда в PDGFRα .
КИТ и PDGFRα са гени – част от нашата ДНК. Участват в процеси свързани с деление и разрастване на някои клетки в човешкия организъм. В здравите клетки тези процеси се случват много рядко – само когато това е необходимо, но при споменатите вече мутации, клетъчното деление е непрекъснато и неконтролируемо. Това води до образуване на тумор.
Мутациите при злокачествените заболявания са обект на научни изследвания в цял свят. От 1998г до днес, проучванията и изследванията за ГИСТ не са спирали и са довели до идентифицирането и на други клетъчни особености на болестта. Всички те са важен предиктивен фактор по отношение на начина по който туморните клетки ще реагират на лечението. В световната практика има много малко валидирани и приети такива сигурни прогностични фактори. Затова, Европейското общество по клинична онкология (ESMO) в своите „Насоки за добра клинична практика при диагностика, лечение и проследяване на ГИСТ” дефинира мутационния анализ като част от стандартните диагностични изследвания на всички ГИСТ.
В България, тези изследвания не са стандарт и не се заплащат от НЗОК.



C-kit и PDGFRα…
Малко биология – гени и протеини…
Генетични анализи за ГИСТ…
Връзка между патоморфологичният вид на ГИСТ и мутационния му статус…
Какви въпроси да зададете на лекарите…


ЗАБЕЛЕЖКА: КИТ, c-kit и CD117 са различни обозначения за един и същи протеин. CD117 можете да срещнете в епикризата си – използва се, когато става дума за оцветяването на туморните проби при изсл. под микроскоп. КИТ и c-kit могат да се ползват винаги.
------------------------------------------------------------------
Gain-of-function mutations of c-kit in human gastrointestinal stromal tumors -Science. 1998 Jan 23;279(5350):577-80. PDGFRA Activating Mutations in Gastrointestinal Stromal Tumors. Science 299:708-710, 2003 ; Gastrointestinal stromal tumors: ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up; Gastrointestinal stromal tumors: differential diagnosis.- Semin Diagn Pathol. 2006 May;23(2):111-9.



Научете още за болесттаКакво причинява ГИСТКак се поставя диагноза ГИСТ
----------------------------------------------------------------------------
Gastrointestinal stromal tumor
 
This template downloaded form free website templates