Речник на някои медицински термини

Т
Таргетна химиотерапия – (прицелна химиотерапия) - по отношение на лекарственото лечение на злокачествените заболявания, това е лечение от най-съвременен тип. Препаратите с таргетно (прицелно) действие проявяват своята активност само в увредената от тумора тъкан, в раковото огнище. От този вид са и препаратите, с които се извършва лекарственото лечение на гист.

Терапевтичен режим - комбинация от няколко противотуморни лекарства – в определена последователност, доза и път на въвеждане в организма. Режимите са различни и специфични според вида на злокачествения тумор. Определят се от онкологичен комитет по химиотерапия, като изборът е съобразен с националните медицински стандарти.

Тирозин киназа – това са сходна група протеини в човешката клетка, които участват в сигналната трансдукция (приемане и подаване на различни сигнали в клетката за извършване на определени процеси в нея).

• Рецептори на тирозин киназа – група рецептори със сходна структура, представляващи ензими разположени трансмембранно (т.е. п о повърхността на клетъчната мембрана, като една част е извън клетката - екстрацелуларно, а друга част е в клетката – интрацелуларно). Те участват в клетъчната сигнална трансдукция – т.е. п риемат и подават сигнали за извършване на важни клетъчни процеси като пролиферация (деление) на клетката, апоптоза (смърт на клетката) и др. При здравата клетка, тези сигнали се подават само когато има нужда от тях и това става само когато рецепторите са стимулирани от съответния растежен фактор. КИТ и PRGFRA са рецептори на тирозин киназа и биват стимулирани съответно от растежния фактор на стволовите клетки и тромбоцитния растежен фактор. При бозайниците (респективно при човека) са известни над 50 такива рецептори.
• Инхибитори на тирозин киназа (ИТК) – това са лекарствени препарати които са разработени за да инхибират (подтискат) дейността на рецепторите на тирозин киназа, когато те имат такава мутация която ги кара да подават непрекъснато сигнали за растеж и деление на клетките. Иматиниб , сунитиниб и регорафениб са инхибитори на тирозин киназа – подтискат неконтрулируемите сигнали за деление на клетката, които мутиралите КИТ или PDGFRA изпращат.

Тумор – най-общо с това наименование се означават всички анормални нараствания на тъканта. Обхваща както доброкачествените нараствания, така и злокачествените. ГИСТ е злокачествен тумор.

Туморсупресиращ ген – ген, който ограничава туморния растеж. Днк произвежда (кодира) протеини които не позволяват на клетката да се дели. Когато туморсупресиращият ген мутира, спира да ограничава растежа на туморите. Някои от туморсупресуращите гени свързани с ГИСТ са р53, р16 и рten.

Тъканен атипизъм – характерен е за туморните клетки, които за разлика от здравите са подредени по неправилен начин и не формират тъканни и органни структури.

Тънко черво – част от храносмилателната система . Представлява дълга тръба, която започва от пилора на стомаха и завършва при илеоцекалната клапа където е границата му с дебелото черво. Разположено е в централната част на коремната кухина, силно нагънато е и дължината му е между 6 и 7 метра. Тези гънки се наричат бримки. Тънкото черво е съставено от 3 части – дуоденум (дванадесетопръстник), иеюнум (празно черво) и илеум (хълбочно черво). В около 30% от случаите ГИСТ започва развитие от тънкото черво.