Речник на някои медицински термини

К
Кавум – от латински cavum – означава кухина.

Канюла – тръбичка вкарвана в телесна кухина, напр. Кръвоносен съд.

Калцификация – отлагане в организма на калциеви соли, при което те се твърдяват.

Кардия – кръгъл мускул при входа на стомаха. Не позволява на храната да се връща в хранопровода.

Карциноза - състояние, при което злокачествен тумор е широко разпространен в тялото с наличие на метастази в много органи.

Карцином - з локачествен тумор, произхождащ от епителната тъкан на органите . Гист е злокачествен, но не е карцином.

Каутеризация - процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или лъчево обгаряне.

Кахексия – крайно изтощение на организма. Наблюдава се в крайна фаза на злокачествени заболявания.

Кератоза - прекомерно вроговяване на епидермиса, при което той задебелява . Подобни състояния са честа нежелана реакция при лечение със сунитиниб или регорафениб.

Клетъчен атипизъм - това понятие обединява онези белези на клетките на злокачествения тумор, по които те се отличават от нормалните клетки.

Клинично проучване (изпитване) - научно-медицинско мероприятие, предназначено да изследва лечебната ефикасност и безопасност на ново лекарство за химиотерапия или таргетна терапия. Провежда се от регламентиран изследователски колектив по предварително изготвен протокол, наречен дизайн на изпитване, който се одобрява и контролира от независими институции като национална изпълнителна агенция по лекарствата (иал), централна и местна комисия по етика и др. На резултатите от клиничните изпитвания се базира т.нар. Медицина, основана на доказателства, и произтичащите от нея медицински стандарти.

Колон – главната част на дебелото черво, разположено между сляпото и правото черво. Нарича се още ободно черво. Състои се от възходяща, напречна, низходяща и сигмоидна част.