Речник на някои медицински термини

И, Й
Ин виво – това е израз, който означава, че проучването което се извършва е направено с цял жив организъм. Изследванията които се провеждат с живи животни и клиничните изпитвания с хора са пример за проучвания „ин виво”. Обикновено те се предприемат след приключване на проучванията „ин витро”. В тях се отчита ефекта от експеримента който се провежда върху целия жив организъм. В микробиологията, изразът „ин виво” се използва по-скоро когато става дума за изследване на живи клетки изолирани от цялостния организъм, от колкото за цял организъм.

Ин витро – изследване, което се извъшва с биологичен материал който е отделен от цялостния организъм (напр. Клетъчни или тъканни култури), като целта е изследването да се извърши по-удобно и детайлно, от колкото би могло да се извърши върху цялостен организъм. Такива изследвания обикновено се правят при многоклетъчните организми. Те са изградени от стотици хиляди различни видове гени, протеини, молекули, рнк-молекули, химични съединения и т.н. За да живее един многоклетъчен организъм, тези милярди различни компоненти си взаимодействат и тази тяхна изключителна сложност е бариера срещу изследването и разбирането на отделните биологични елементи в нея. Изследванията „ин витро” значимо опростяват проучванията на учените за процесите в отделните компоненти на живите многоклетъчни организми.

Идиопатичен – с неизвестен произход.

Иктер – жълтеница – оцветяване в жълт оттенък на кожата, склерите и лигавиците вследствие на повишено ниво на билирубин и отлагането му в тъканите. Това може да съпътства развитието на ГИСТ, когато туморът притиска жлъчните канали.

Илеум –долните 3/5 от тънкото черво. Нарича се още хълбочно черво.

Илеус – непроходимост на червата.

Илеостомия – оперативно създаване на отвор в коремната стена за извеждане на чревното съдържание навън.

Илеоцекален – нещо отнасящо се до хълбочното и сляпото черво.

Илиачен – хулбоен, отнасящ се до хълбочната кост, напр. илиачен лимфен възел.

Имунофенотипизация – диагностично изследване при което в лаборатория, специалист пато-морфолог въздейства на тъканна проба от изследвания материал с определени антитела, маркери. Реакцията на клетките в пробата към тези маркери максимално точно определя вида на заболяването. По този начин се диагностоцират и гист.

Имунохистохимия – така се нарича процеса, с който се определя имунофенотипизацията на изследваната тъкан. Имунохистохимично е изследването което определя гист като CD117+.

Й

Йеюнум – празно черво, съставя 2/3 от тънкото черво, намира се между дуоденума (дванадесетопръстника) и илеума (хълбочното черво).